Загубя ли се, търся се в очите ти.
Потъвам бавно. Стигам до сърцето.
Пречистена и жива, там политам -

И след седем живота и нови прераждания
аз отново за теб ще живея
Ще те търся безумно във Рая и Ада

Самотен вятър свири в клоните
с надежда- музиката да плени луната
Денят изгаря в неродени спомени

Мое грешно безвремие,
с  неизтрира вина…
Със прерязано стреме,

Тежки  калдъръми .   Необходени.
Глъхнещ стон на стъпки уморени.
Дебри и усои – непребродени ,

Без думи мога да те викам,
без четка – да рисувам твоя свят.
Така жестоко искам да те има,