Самотен вятър свири в клоните

с надежда- музиката да плени луната

Денят изгаря в неродени спомени

Сърцето ми е грях на красотата…

Със думи не успях да те орисам,

безчувсвен беше за горчиви истини…

Да бъда лицемерна с теб – не искам.

А толкова копнежно ти се вричах…

Не ти спестих горчилката на времето

и фалша не прикривах със лъжа.

Във мислите си те рисувах нежно,

в олтар превърнах моята душа…

Затуй сега,когато вятър тъжно свири

под булото на влюбена луна ,

в съня ти само тихо ще се взирам

и ще изчезвам с раждането на деня…