И след седем живота и нови прераждания
аз отново за теб ще живея
Ще те търся безумно във Рая и Ада
и за твойта любов ще копнея…
Всяка буря от снежни ,студени потайности
ще рисува очите ти,вперени в мен
Всеки тътен на жертвени,алени клади
ще кръщава на теб моя ден…
Дързък вятър студен от мен ще те взема
Нежен прилив при мен ще те връща
Ще те търся тревожна по стръмните хребети,
ще те следвам в незнайните пътища
В тъмни доби цветя и небе ще сънувам,
ще копнея за бликащи кладенци.
С облак свъсен дъга и слънца ще рисувам
Хляб ще давам на молещи странници…
Ще танцувам сама със върхарите борови
озарени от хиляди пръски роса
Ще ме пари неспирно предателски говор
ще съм дъх на зелена,косена трева.
Седем тежки шамии ще скътам в сърцето
Седем чана ще пеят по пасища тучни
Седем кръгли луни ще обходят небето
Седем стомни вода ще налея от ручея…
